БХК изпрати писмо до министъра на здравеопазването в подкрепа на инициативата за реформа в психиатричната грижа

|

БХК e ангажирана със защита правата на хората с психични болести от самото си създаване. През последните три години обаче достъпът на изследователите на организацията до лечебните заведения за психиатрична грижа е възпрепятстван. Представителите ни не получават разрешение за мониторинг и в друга група институции, управлявани от Министерството на здравеопазването – Домовете за медико-социална грижа за деца. БХК няма достъп и до никоя от алтернативните услуги в общността за деца и възрастни, които се твърди, че МЗ развива с финансиране на европейски структурни фондове

В същото време поредица от доклади на международни организации, в това число  Комитетът на ООН за правата на хората с увреждания, Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, както и Европейската психиатрична асоциация, изразяват остра загриженост за състоянието на системата за психиатрична грижа в България и липсата на ангажимент за реформи в сферата от страна на ангажираните национални институции.

В този контекст намираме подетата инициатива за реформа не само за необходима, а за неотложна, и призоваваме Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика да поемат ангажимент за спешни действия по реализцията ѝ.

По-долу можете да се запознаете  с пълния текст на писмото до министър Кирил Ананиев:

Уважаеми г-н Ананиев,

Български хелзинкски комитет заявява подкрепа на предложенията на Националния консултант по психиатрия  - проф. д-р Дроздстой Стоянов за:

1. Създаване на Национален съвет (междуведомствена комисия) по психично здраве към Министерски съвет, която да интегрира в себе си експертен и административен потенциал и ресурси от областта на здравните и социалните политики.
2. Този съвет в най-кратък срок (30 дни) да състави Национална стратегия за реформа и план за действие и устойчиво развитие на сектора. 

БХК смята, че е изключително належащо интегрирането на здравните и социалните услуги за хора с психо-социални и интелектуални увреждания – процес, в който Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика трябва да имат водеща роля, с координирани, компетентни и дългосрочни усилия. Още повече, че в  Плана за действие за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа за периода 2018-2021 г. е предвидено разкриването на редица услуги в общността, чиято цел е не само да се подпомогне деинституционализацията на хора с психо-социални и интелектуални увреждания вече настанени в институции, но и да се развият устойчиви услуги в общността, които да позволят воденето на независим живот и спазването на основните права на тези хора с цел превенция на тяхното институционализиране.

Освен всички други препоръки, напомняме, че през септември 2018 г., при първото разглеждане на ситуацията в България, Комитетът на ООН за правата на хората с увреждания изрази загриженост поради факта, че хората с психо-социални увреждания престояват дълго хоспитализирани в болнични отделения поради липса на: рехабилитацонни услуги, насочени към тяхното възстановяване, след активно лечение; адекватни индивидуализирани услуги и жилищно настаняване в общността.  Като изрази съжаление, че е предвидено преходът от институционална грижа към грижа в общността да продължи до 2034 г., както и че предвидената алтернатива е настаняване в центрове за настаняване от семеен тип, в противоречие в чл.19 от КПХУ,  Комитетът препоръча на България:

  • да ускори процеса по преход от институции, вкл. психиатрични болници към услуги в общността, който да осигури правото на независим живот в общността с възможност за избор, какъвто имат хората без заболявания и увреждания;
  • да насочи средства за равитие на индивидуализирани услуги за подкрепа, които да включват и подкрепа от хора в сходно положение и лична помощ/лични асистенти;
  • да приеме законодателство за индивидуализирана и управлявана от самия човек с увреждане, лична помощ, както и социални и подкрепящи услуги;
  • да прилага консултативна процедура, в която по смислен и отчитащ уврежданията начин, да се обсъжда със самите хора с увреждания всеки аспект на прилагането на член 19 от КПХУ, включително плановете, стратегиите и процеса на деинстуционализация;
  • да насочи средства от държавния бюджет и от фондове на ЕС към насърчаване на приобщаването на хората с увреждания в обществото и да въведе ефективни средства за защита и насоки, за да се избегне инвестиране на средства в инфраструктура, жилищно настаняване и/или услуги, които не са достъпни (или които хората не могат да си позволят) за всички хора с увреждания. [1]

Надяваме се на бърза и адекватна реакция от страна на Министерство на здравеопазването по сформиране на Национален съвет (междуведомствена комисия) по психично здраве към Министерски съвет.



[1] Комитет на ООН за правата на хората с увреждания, Заключителни препоръки по доклада на България, 21 септември 2018, стр.6-7, достъпни на английски: https://bit.ly/2Ips5N4