Какво да очакваме за правата на човека от българското европредседателство?

|

В средата на декември българското правителство представи в Народното събрание своята Програма за Председателството на Съвета на Европейския съюз. В нея са формулирани четири приоритета: икономически растеж и социално сближаване; европейска перспектива на Западните Балкани; сигурност и стабилност в силна и единна Европа; цифрова икономика и умения за бъдещето. Нито един от тези приоритети не е свързан с правата на човека. Всъщност, в програмата нито веднъж дори не се употребява терминът „права на човека“ или „основни права“; няма и отпратки към Хартата на основните права на Европейския съюз. Като цяло, от нея по нищо не личи, че България припознава в правата на човека една от основните ценности на Съюза, която има нужда да се утвърди по време на председателството.

Затова пък на няколко пъти в програмата се говори за „управление на миграцията“, предвижда се повишаване на ефективността на „политиката на връщане“, „управление на контрола по границите“, „укрепване на външната граница“ на Съюза в контекста на „борбата срещу тероризма“. В малкото случаи, в които става дума за политики по правата на човека в нея се казва, че българското председателство ще работи за равнопоставеността на мъжете и жените и за пълноправното участие на хората с увреждания в обществото. Но нищо по-конкретно.

Става следователно ясно, че българското председателство не възнамерява да адресира никой от основните и трудни за храносмилане проблеми с правата на човека в Съюза. Те включват подронването на върховенството на правото и на системата от проверки и баланси в редица държави членки; широкоразпространените расова, етническа и религиозна дискриминация, ислямофобия и реч на омразата; дискриминацията в националните системи на наказателно правосъдие; ограничения достъп до качествено образование на социално изключените; непрекъснато свиващата се свобода на медиите; ограничаването, а в някои държави членки дори преследването на дейността на организациите за защита на правата на човека.

Всички тези проблеми са добре очертани в докладите на местни и международни наблюдатели на правата на човека, включително в тези на Агенцията за основни права на ЕС (FRA). Те не бяха изобщо или поне не бяха адекватно адресирани също така и в програмните документи на предходните председатели на Съвета, включително в програмата на естонското председателство. Но България, единствената държава членка, която поема председателството докато се намира под мониторинговия Механизъм за сътрудничество и проверка, изглежда особено зле поставена да инициира промяна.

Дори ако изключим коментарите и препоръките на неправителствените наблюдатели на правата на човека и се ограничим само до тези на официалните органи на ООН и на Съвета на Европа от последните години, образът на България не изглежда особено привлекателен. През 2017 г. два договорни органа на ООН направиха коментари и препоръки, които изглеждат доста смущаващи за страна, присъединила се към клуба на държавите с най-високи стандарти за защита на правата на човека. През май Комитетът за премахване на расовата дискриминация изрази „дълбока загриженост“ относно увеличаващите се случаи на слово на омраза и престъпления от омраза в България, практикувани безнаказано и насочени към основните малцинствени групи – турци, роми, евреи, африканци, бежанци и мигранти. Той също така отбеляза „продължаващата маргинализация на ромите“ във всички сфери на живота и по-специално насилствените евикции от техните единствени жилища, сегрегацията в образованието и лошият достъп до трудова заетост и медицинска грижа. Друга сфера на загриженост за Комитета е третирането на мигрантите и по-специално тяхното насилствено отблъскване от територията на страната, както и малтретирането им и произволното им задържане.

През декември друг договорен орган на ООН, Комитетът срещу изтезанията, огласи още по-притеснителни наблюдения. Те засягат широкоразпространеното малтретиране на задържани в българските полицейски управления, особено по отношение на ромите, което се практикува безнаказано; нечовешкото отношение към лишените от свобода, както и към настанените в социални и здравни институции; малтретирането и отблъскването на кандидати за убежище. Особена загриженост за Комитета представляват стотиците смъртни случаи през периода 2000-2010 г. на деца с интелектуални увреждания, настанени в институции, по нито един от които не е установена отговорност от лица, които полагат грижи за тях. Комитетът също така специално отбеляза регреса в сътрудничеството на властите с неправителствените организации от последните години с отказите им да допуснат независим неправителствен мониторинг на правата на човека в институциите.

На регионално ниво, България е една от малкото държави членки на Съвета на Европа, за която Европейският комитет против изтезанията направи публично изявление през 2015 г., с което огласи липсата на сътрудничество на българските власти за подобряване на материалните условия в местата за лишаване от свобода и по отношение на системното малтретиране на задържани от полицията. Тя е и сред държавите членки с най-голям брой неизпълнени решения на Европейския съд по правата на човека на човек от населението. Тези решения засягат нарушения в почти целия спектър от права, защитавани от Европейската конвенция за правата на човека. Значителна част от тях са за тежки нарушения на правото на живот в резултат от свръхупотреба на сила и огнестрелно оръжие, както и за изтезания, нечовешко и унизително отнасяне от страна но полицията.

На този фон, очакванията към българското председателство за адресиране на сериозните проблеми на Съюза в сферата на правата на човека няма как да бъдат високи. Трудно е да си представим как те могат да се подобрят съществено и при следващото председателство на Австрия, след формирането на правителство с участието на крайно дясната Партия на свободата. Това изправя пред сериозно предизвикателство застъпничеството на неправителствените правозащитни организации. Изправени пред натиска на собствените си правителства в редица страни, системно недофинансирани, те ще трябва въпреки това да удвоят усилията си за постигане на положителна промяна.

Автор: Красимир Кънев, председател на БХК