Увеличава се броят на престъпленията, предизвикани от слово на омразата

|

Броят на престъпленията, предизвикани от словото на омраза нараства в България. И макар да липсва точна официална статистика на заведените дела за този вид престъпления, по неофициална информация се водят 50-60 дела за престъпления от омраза в страната, десетина са делата в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Това стана ясно по време на третия по ред дискусионен форум във Велико Търново на тема „Заедно в защита на малцинствата и в превенцията на престъпленията от омраза”.

Ръстът на този вид престъпления е в сериозни мащаби, и то в условията на бездействие на органите, които трябва да се борят с явлението. За това предупреди председателят на Български хелзинкски комитет, които организират -  съвместно с център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе” - поредица от дискусии по темата в цялата страна.

Последната кръгла маса по темат се проведе в Областната администрация на Велико Търново и в нея се включиха представители на общините от региона, МВР, неправителствените организация, прокуратурата, на религиозните общности.

От Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ заявиха, че ромските неправителствени организации и правозащитни организации категорично не приемат стратегията за ромите, предложена от вицепремиера Красимир Каракачанов.
 
Картината на толерантността в България не е добра, посочи Красимир Кънев от Българския хелзинкски комитет. Като „тежко“ той определи положението с ескалиращия език на омразата:

„Езикът на омразата ескалира, ситуацията е тежка, но за съжаление това става при едно бездействие от страна на органите, които трябва да се борят срещу него. Дела има много, заведени от хора, срещу които е насочено това слово. По-важното е, че има заведени дела в Страсбург, които неуспешно са завършени в България. Те са водени срещу Волен Сидеров още преди 10 години и са свързани с подбуждане на омраза, дискриминация. Едното е срещу роми, другото е срещу евреи“.

На 11 юли в Комисията за защита от дискриминация предстои да се гледа поредното дело. То е заведено от няколко роми срещу заместник министър-председателя Красимир Каракачанов, който през януари направи обидни и изказвания срещу ромската общност.
 
„Това, което предлага вицепремиерът Каракачанов, е една фундаментална замяна на целия досегашен модел на интеграция. Ако досега се предлагаше така наречения „подход на социално включване“ - образование, заетост, плюс останалите неща, Каракачанов предлага утежняване на административните наказания, на един такъв по-силов подход, който при всички положения няма да доведе до туширане на етническото напрежение, на тлеещото етническо напрежение, а ще доведе само до неговото допълнително нагнетяване“.
 
На срещата във Велико Търново, посветена на езика на омразата и предотвратяването на престъпления, породени от омраза, не дойде представител на Българската православна църква, но се отзова районният мюфтия Сюлейман Масурев. Той увери, че във Великотърновска и в Габровска област няма напрежение между християни и мюсюлмани, а за това, по думите му, допринасяли и детските училища за изучаване на корана, които Мюфтийството провежда през летните ваканции:
 
„В момента имаме летни коран курсове. Децата се обучават предимно на религия, как да обичат другия, как да обичат различния. Ще обхванем 300 деца. Ние гледаме да обучаваме населението във връзка с душевността. Гаранцията, че в коран курсовете не се прокрадват идеи от радикалния ислям, е че ние като изповедание, всеки един наш кадър, всеки един наш имам, се знае къде се е обучил, как се е обучил. Още повече това се следи от Районното мюфтийство, ние поемаме отговорност като институция за това нещо“.
 
“Приемането на различия се изгражда в семейството и в училището. Когато децата от малки бъдат приучени да разбират другия, няма да има проблеми с езика на омразата,” посочи Анета Джингарова, учител в основно училище „Христо Ботев“ в свищовското село Алеково, където 90 на сто от децата са от етническите малцинства: „При нас не може да се усеща някакво напрежение. Имаме представители и на етническите българи, но роми, турци и българи живеят в единство и разбирателство, няма наченки на омраза или разделение. Децата са толкова чисти. Нямам проблеми на тази основа“.
 
Дискусии, посветени на езика на омразата предстои да бъдат проведени и в Благоевград, Сливен, Видин, Враца, Варна, Шумен и Разград.